Goodbye, Summer! | Ех, лято...беше!

Събуждаш се. Слънцето е близо и гъделичка сетивата.
Вървиш боса, косата е небрежна, а роклята ти леко се поклаща от повея на вятъра.
Продължаваш. Денят е дълъг. Лято е.
Във въздуха се носи аромат на плодови храсти. Прасковите са сочни, а напращелите смокини се пукат още преди да си посегнал към тях.
Потапяш ги в студения йогурт и закуската е готова.
Тялото се е нагряло и нетърпеливо подхожда към водата.
Затваряш очи и се гмуркаш. Настръхваш.
Плуваш навърте. Колкото по-навътре, толкова по-далеч от реалността.
Обядът е на плажа.
Вечерята е коктейл.
Храниш се със залеза, друго не ти трябва. Това е, което пълни душата.
Събираш спомени в голямата плетена кошница и се усмихваш.

А после..., после заваля. И така няколко часа, в които облаците танцуваха със скоростта на дервиши, вятърът завихряше, а вълните крещяха блъскайки се у брега.
Слънцето вече ни гледаше отдалече, като през лупа и се смееше на нас, малките хора, там долу на вече пустия плаж.
Ех, лято... беше, и само след едно завъртане пак ще бъдеш, зная. За да провокираш, усмихваш, разкрасяваш лицата и душите ни.

А дотогава...

Тогава ще дойде есента със своя чар, за да загърне раменете, докоснати от топлия шал или ръката на любим човек. Смехът оттеква, а тръпките са вече от капчиците на есенния дъжд.
Избираш уюта на дома, вечерите с чаша вино в ръка, в компанията на ароматна свещ и нова книга.
Плодовете са с цитрусов вкус, а тялото търси топлина. Протягаш се, омаян от запаления огън в камината, и пак се усмихваш.
Че как иначе, без есента и зимата, щяхме толкова нетърпеливо да очакваме и да се радваме на пролетта и лятото.