Синьо лято или едно лято на първокласник #reallifestory
Три месеца и половина са си сериозно предизвикателство за едно палаво, любопитно дете и неговите работещи родители.
Не знам кое ме стряскаше повече при започването на първи клас – фактът, че отговорностите и ангажиментите за всеки от нас се увеличават или фактът, че след първи клас следва една голяма ваканция – радост за детето и не толкова голяма за родителите.
За семействата, които могат да разчитат на баби и дядовци, сами предлагащи услугите си, е по-лесно, но при нас тази опция не съществува напълно, защото разчитаме само на една баба, на която й се налага да „слуша“ внучката си, а не обратното J
Планирайки лятото исках да предложа на Ника, както време с роднини, така и възможността за придобиване на нови знания, разнообразие, нови срещи с деца (което определено й липсва понякога) и качествена грижа. За цялото време на ваканцията, тя прекара с баба си около месец, макар и разкъсано. Оказа се, че в Плевен й е малко скучно, а и като направих равносметката, не излиза по-изгодно, отколкото да е на занималня в София. За мен, обаче поддържането на родовата връзка е много важно, макар често да съм единствената сред близките ми, които да създават условия за това. За щастие, Ника е едно будно дете, което намира начин да провокира подходящите за това ситуации.
Неизменна част от планирането на свободното време е свързано, както с повече движение и време на открито, така и с правилното хранене. Затова винаги държа мястото, което избирам да е просторно, поне половината от деня детето да е навън и ако не осигуряват храна или имам съмнения в кетъринга, който ползват, храната й да е осигурена предварително.
Все още опознавам условията, които София предлага за лятото на децата, но реших да споделя опита си до тук с вас, за да помогна на тези, които като мен са в процес или тепърва им предстои. Също така, ми беше важно детето да прекарва повече време в откриване на нови хобита, весели игри, а не толкова в занималня с цел смятане и писане, тъй като лятото все пак е ваканция, а и предпочитам тези занимания да правим вкъщи двете, за да съм наясно с развитието й и къде среща трудности. Книжките, които избрахме за тази цел и съвместни занимания през лятото са „Голямата ваканция“ и сборниците на „Мечо и Медунка“.
А ето и как разпределихме нашето лято:
През Май Ника завършваше извънкласните си занимания в образователен център „Медиа“, където чрез игри учеше немски (използвах този подход, за да преценя усета и интереса й към езика). Тъй като в този период имаше неучебни дни заради изборите за Европарламент и провеждането на матурите в училищата, няколко дни от месеца се възползвахме от тяхната дневна занималня, която включва забавни игри, разходка в градинката на НДК и езикови уроци. В летния период има възможност да се възползвате от летните им занимални, включващи разходка и опознаване на София в различните дни, както и излети на Витоша.
В същия месец, Ника приключи и актьорската си школа при Олег Ковачев (главен актьор в любим филм от детството „Рицар без броня“) в „Малки таланти ОК“, така че не можехме да разчитаме да е ангажирана там.
През Юни съчетахме гледането от баба с няколко дни на редуване – на работа с тати и мама…
Записахме Ника на летен лагер, къмпинг на Южното ни Черноморие, като това беше първото й морско приключение без нас и с хора, и деца, които до този момент не беше срещала. Багажът й беше огромен, тъй като включваше спален чувал, възглавница и други подобни приспособления. Разчитах на нейната отговорност за правилното ползване на репеленти и кремове за след ухапване, както и постоянна слънцезащита, добра хигиена и пиене на вода. Да кажем, че нещата бяха идеални наполовина, но все пак говорим за дете на 7 години и макар покрай многото похвали за това колко е самостоятелна и оправна, да имаше и малко забележки, бях много горда с нея.
Лагерът се намираше на Къмпинг „Якото място“, непосредствено до „Къмпинг Юг“, в Китен. Организатори са Go Go Adventures, които имат опит, както в организацията на детски лагери и извънкласни дейности на Витоша, така и на кану-каяк, рафтинг и планинско изкачване за възрастни. Най-големите ми притеснения бяха свързани, че ще прекарват доста време във водата, в морето и на реката, за да карат, а Ника плува, но не отлично, а е безстрашна. Силно се надявах да се размине и с летните, морски вируси и за щастие нямахме проблем. Екипът се оказа забавен и отговорен и с нетърпение очакваме (най-вече Ника) следвашата година, за да отиде отново.
Тъй като бяхме много нетърпеливи, решихме сами да си я приберем от лагера, за да усетим първоначалната й емоция, а и бях много любопитна за мястото, понеже до този момент не бях стигала до тази част от нашето море. След това се отправихме на север към любима от миналото Варна и непосещаваните до този момент Шабла и Крапец. Така удължихме морската ваканция за Ника и преди да я оставим в новия месец Юли на баба в Плевен, прекарахме няколко дни заедно.
През Юли Ника беше основно с баба си. Две седмици в Плевен, в които работните дни посещаваше Пионерския дом (безплатно!), където всеки ден от 10 до 12 часа се организират различни занимания за деца – рисуване, театър, танци и т.н. Така майка ми успяваше да си свърши нещо, докато Ника разнообразява. В другото време – каране на ролери в Градската градина, колело в парк Кайлъка, сладолед в центъра край фонтаните на Каскадата и басейн в село Гривица.
За рождения ден на Ника в средата на месеца, мама и тя дойдоха в София, за да сме заедно, тъй като ни предстоеше парти в Коколандия. След като времето се затопли и децата в квартала се увеличиха, започнах да пускам Ника да излиза с приятелчетата си без нас, което донесе на нея повече свобода и забава, а на нас малко спокойствие вечер вкъщи, след работния ден.
В края на месеца потеглихме към общата ни лятна ваканция на остров Тасос, където сме всяко лято от 7 години насам (не знам кога мина това време). Морето съчетахме с малко планина в Родопите и отново се прибрахме в любима София.
В Август Ника прекара още една седмица в Плевен, вече не чак с такова желание, тъй като лятото там е доста горещо, но пък в София продължи с интересните занимания в лятната занимална по рисуване на Националната художествена галерия и Мачирски спорт, които в седмицата, която нас ни интересуваше организираха занималнята си на тема „Архитектура и дизайн“, а Ника иска да стане Архитект като порастне. Отличителното на лятната занималня на Мачирски е, че се провежда на Витоша и това за мен е страхотно. Транспортът и храната им са организирани, а всяка седмица имат нова тема за разглеждане. Брандът е познат и като организатор на ски училища за деца през зимата, като освен от техните, сме се възползвали и от тези на „Мотен“. Други добри организатори в летните и зимните занимания за деца и активности на Витоша са „Дивите козлета“.
В двете седмици на септември, преди училище Ника ще прекара отново с мама и тати на работа, още няколко дни на Тасос и в най-близката ни и удобна занималня, когато не знам „какво да я правим“ – в Playground-а на България мол, а в някои от вечерите ще сме в лятното кино Кабана, където има прожекции и за деца.
Със сигурност има какво да се желае, но смятам, че като за първа година се справихме добре с организацията на едно забавно и разнообразно лято. Колкото и да си правим сметка, с разходите за транспорт, такси, храна и джобни са горе-долу все едни и същи. Дневните занимални се движат между 16 и 30 лв. в зависимост от това дали децата просто се гледат или се занимават, развивайки някаква полезна дейност, дали в таксата влизат транспорт и храна.
Сега следва да мислим за заниманията след училище и в почивните дни, когато започне учебната година. Косите ми побеляват, я тялото ми се стяга, сещайки се за напрежението и маневрите да успея с работата, задачите, училището, домакинството и т.н. В края на изминалата учебна година имаше дни, в които вече се радвах на час, прекаран в колата, чакайки Ника между две занимания, в който да е тихо, да не правя нищо и да съм на едно място. Но се замислям, какво ли им е на майките с по 2-3 деца и се стягам, за да продължа към следващата локация без да съм забравила да й дам вода, кърпички или храна.
