If tomorrow never comes | Ако няма утре

Вчера беше 1 - ви август, нов ден, нов месец, всички са по-въодушевени и по-усмихнати, сякаш.
Поредното ново начало, нови планове, нови надежди, повече вяра за тях. Все пак е лято!

Аз пък реших да пиша днес.

ЗДРАВЕЙ, АВГУСТ! ЗДРАВЕЙ, СРЯДА! ЗДРАВЕЙ, ЖИВОТ!
А, ти си бил тук!
И вчера, и в неделя, и на 30-ти юни...

Всеки ден, всяко утро, всеки миг е подаръче и възможност. Новото начало може да се поставя и в 23.59. Когато си лягаш удовлетворен от изминалия ден, по време на късна вечеря с приятели, които не си виждал отдавна, или унесен в играта с децата поглеждаш към часовника.

Ако не поспрем сами, ако не стопираме мига, времето не ще ни чака и няма да е подходящо за нищо и никого. Ние избираме на кого да го подаряваме, то не е даденост. Иначе, чакаме новото утре, новия ден, новия месец и така след години идеята, която имахме ще е отлетяла и не ще подлежи на рециклиране, приятелите ще са заминали, а детето пораснало, а ние ако имаме късмета ще сме тук, за да изживеем нашето днес, защото утре-то не е обещано на никого.

Що се отнася до Август, то той винаги ще е добре дошъл, най-дълго чакан и усмихващ.
Мозъкът се замъглява от топлината и оставя мислите ни да пътуват във времето.
Желанията са за приятни вечери, освежени от сладки коктейли и горещи страсти, които сякаш са предопределени да се случват точно в този месец.
Радвайте му се, но не го изпивайте на един дъх.
Бъдете "chill" не само в Instagram и не му мислете много за утре, това е вашето днес.
Утре-то ще е тук отново, както и Август.