Аз <3 България - Синеморец и наоколо, от изгрев до залез

Аз обичам България.

Преди време си писахме с една дама, която ме попита защо толкова рекламирам Гърция. Не, не рекламирам Гърция, а споделям Гърция и моите впечатления, свързани с нея. “Рекламирам“ красивото и щастливото. Възможността да се чувстваме на мястото си в подходящата за нас среда, която да допринася за подсилване на усещането от изживяното и това да оставя вдъхновяващ отпечатък у нас.

Така се получи и с тази импровизирана, но каква разходка до крайната, южна точка по нашето Черноморие. Истината е, че го обичам, но рядко ми се отдава възможност да му се възхитя и порадвам, както сега - без лудницата през лятото, без трафика, хората и високите цени. Сега беше притихнало, навяващо спомени, усмихващо и гальовно като вятъра, който ни правеше компания и допринесе за изгорялото ми тяло.

Синеморец. Нямаше спор накъде. Най на юг. В същото време близо до всички останали места, вече посетени преди или други нови. Колебаехме се дали да спим във вила Максим, но избрахме Семеен хотел Гогов, стопанисван от приятелка и поради факта, че все пак все още предпочитам места с по-малко хора.

Подготовката от моя страна, както винаги беше на ниво. Не, не говоря за дрехи за снимки, няколко вида чанти, кърпи и т.н. А за малките неща - любимото вино, плодове, прошуто, гауда с трюфел, ементал, гризинки и книги, няколко.

Пристигайки към обяд, веднага се отправихме към устието на р. Велека (за първи път бях тук), където ни посрещна поле от макове. Макове за маковото момиче (съкратеният вариант на фамилията ми, Мак, както и връзката с блога, предполагам вече сте я направили). Насладихме се на този момент, аз подскачах като малко дете, радвайки се на свобода и лакомство едновременно. После се отправихме към хълма на Синеморец, от който слязохме към плажа, където реката и морето “се срещат“, а водата гали краката с топлата нежност на речна вода и обгръщайки ги с пяната на бурна вълна от морето. Въпреки вятъра не се скрихме под дюната, а останахме там горе, върху пясъка, откъдето еднакво добре да се радваме на зеленината около р. Велека и да вдишваме от морския бриз. Направихме си морски пикник, който ще помня дълго. Виках и скачах. Усещах всеки морски полъх, всяка глътка вино, песъчинките и острите мидички, като за първи път. За пореден път благодарих на Бог за този подарък и за хубавото, и лошото, защото без всичко това нямаше да съм тук, нямаше да съм аз, нямаше да чувствам и дишам с тази радост, и с пълен капацитет на дробовете и сетивата си да усещам живота, красив и богат на емоции, както сега.

В следващите дни се разходихме покрай морската алея, през стълбичките, към панорамната гледка на Ахтопол, до ветровития плаж на Силистар, до границата и реката на Резово, до Варвара и вкусните “Старци Разбойници“. На плажа Силистар последно съм била през 2015 г. Сега ми се видя още по-ветровит, но и зелен, и останах изненадана от броя на караваните, палатките и къмпингуващите там. Изпитах съжаление към местните в Резово, които са ощетени откъм плаж. За пореден път харесах Варвара, но видях и един от най-хубавите им плажове със заведение, разрушен. Не спирахме за дълго на едно място. Но не пропускахме да се полюбуваме на крайпътните заливчета, шума на вълните, разбиващи се в красивите скали, на зеленото морско крайбрежие, а не на пожълтялата вече трева, изгорена през лятото от силните слънчеви лъчи. Макове, цветове и тишина. Рай. Тук и сега.

Една от сутрините се събудихме по изгрев и се отправихме към “Корабите“ в Синеморец. Не знаех за това място и издигащите се величествени две скали в морето, близо до брега, приличащи на кораби. Сънена, но запленена, се оставих на момента. Вдишвах, задържах и издишвах любов и благодарност. Слънцето се показваше като жълтък на яйце, поздравявайки ни, а в този миг сякаш времето беше спряло.

Преди да напуснем морето се разходихме в Созопол - най-красивият град по южното Черноморие. Част от гледките в него ми напомняха любим квартал в Солун, близо до Кастрото - Сикес. В компанията на котки и чайки се насладихме на глътките кафе. Обиколихме пристанището и стария град, събудихме позабравени спомени и се радвахме на калейдоскопа (думата произлиза от гръцките думи за “красиво“ и “виждам“) на щастие, през който виждахме. Не пропуснахме Черноморец и вилна зона Червенка с надеждата Бар Ботаник (от 30 май работят официално) и Джанка del Mar да работят, но уви просто станахме свидетили на подготовката. Затова, се порадвахме на крайбрежието тук и решихме да обядваме в Starfish, в близост до централния плаж.

Сбъдната мечта, с вкус на палачинки със сладко и сирене, чернокоп, пивко вино и усмивки, мирис на море и водорасли, следи от бански (въпреки лошата прогноза за дъжд) и гладки петички, “обгрижени“ от морските мидички.

Ако българското море винаги изглежда така, нека да е лято!

макове край устието на р. Велека

Велека и морето край Синеморец

плажът на Велека

залез в Синеморец

изгрев на “Корабите“

разрушеният плаж на Варвара

Старци Разбойници, Варвара

Варвара

Резово

Ахтопол

Силистар

Созопол

Созопол

Созопол

“Диаманти“ кафе, Созопол

Червенка, Черноморец