До Черни връх през Морени на Витоша

Не ми се иска да започвам поста с факта, че една година ни дели от първия локдаун, заради Ковид-19. Но е факт. Миналата година по това време с Ника стигнахме до Банско, макар целта ни да бяха едни любими къщички в Гърмен, които обаче затвориха под носа ни поради същия повод.

В такива моменти ти се пътува още повече, а “смирение” се превръща в непозната дума, защото цялото ти същество вече е “на мускули“, както се казва. След толкова много преглъщане, преживяване на обстановката и отлагане на цели и мечти.

Онзи ден се размислих, че пътуванията ми липсват най-вече, защото те са онази подправка, онзи цвят в нашия живот, които често липсват в ежедневието.

Въпреки всичко, нека не забравяме малките моменти на щастие и да взимаме максимума от тях, тук и сега, точно като децата, за които времето е разтегливо понятие и винаги има начин.

Един от тези дни, след прекаран Кодид, с изпитание към себе си, за първи път качих Черни връх през зимата, от Алеко право нагоре. Насладих, както на красотата му, така и на щастието да го видя най-накрая и в бяло. Да се зарадвам, че преходът не беше съпроводен със задъхване.

Най-хубавото на подобни разходки и удоволствия е, когато са съчетани. Я с готин човек, я с вкусно похапване, чай с коняк или от всичко изброено, та и плюс СПА.

Ако и вие имате нужда от подобно малко, но значимо презареждане, на сто процента препоръчвам Черни връх + хотел Морени = очаквано добра комбинация.

Условията на хотела са достатъчно уютни да ви предразположат и за работа от ‘вкъщи’.

*Не подценявайте факта, че през събота и неделя полицията спира движението с кола до Алеко след 10 часа.