На село... в България - Априлци, Старо Стефаново, Гърмен #villagelife
Благодарение на пандемичната обстановка или не, на нуждата за движение, време за нас двете или глътка чист и свеж въздух, с Ника избрахме природата, планините и поточетата на България през юни и началото на юли.
Подарихме си два незабравими уикенда сред природа и свобода, с добавка вкусна храна и смомени от историята на любимата ни Родина.
През месец юни прекарахме три дни на едно китно и спокойно място, което открих случайно в booking.com - Вила Вербена, Априлци. Идеята беше да ни е красиво, дворът да ни е хол, да имаме време да си говорим, мечтаем, да се разхождаме и да сме напълно заедно и потопени в момента. Така и стана. Тъй като пътят до вилата е черен и моята кола не е много подходяща за целта, както се настанихме в петък, така не я мръднах до неделя. Това определено допринесе за покоя и съвсем не съжалявах, че се отказахме да се разходим до определени места наоколо, тъй като през годините не веднъж сме посещавали Троянския манастир, Черни и Бели Осъм, Рибарица и Орешака, които са недалеч от Априлци.
Този път имаше време за протяжни закуски, разходки край реката и следобдни игри на федербал. Марли също имаше нужда от соцализация, след изолацията, която не в моя полза го привърза още повече към нас и сега, щом ни изпусне от погледа си започва да лае дразнещо за околните, но деца… какво да ги правиш :)
Препоръчвам Вила Вербена с две ръце. Освен, че са добри и любезни домакини, предлагат комфортно настаняване, вкусни и домашни рецепти, приемат и кучета.
От района може да се възползвате за разходка до споменатите по-горе места, така и до забележителности като Видимското пръскало, туристическа пътека “Кръстът“, а за по-големите ентусиасти - връх Ботев през хижа Плевен (преди няколко година направихме така и беше чудно).
Неделята посветихме на едно прекрасно селце, което съвсем леко ви отклонява от пътя към София - Старо Стефаново, за което научих от приятел в Инстаграм.
Мястото е в типичен възрожденски стил, с много хубаво кръчме в центъра, където да паркирате и похапнете след разходката из него.
Къщите са реновирани и от 30-тина години се води архитектурен резерват, не заради своето значение в исторически план, а поради възстановената архитектура и фактът, че художници са купили имоти в селото и допринесли за неговия облик. Къщите са забележителни, украсени с флорални мотиви, така наречените “алафранги“.
В края на селото има водопад, който обаче трябва да хванете в по-подходящ момент, за да му се радвате пълноводен. През юни вече беше пресъхнал. Има възможност да хванете и планински маршрути с начало от тук.
Селцето е разкошен декор и машина на времето, която да ви пренесе в една възрожденска приказка. Гледките и атмосферата му, планината, която го обргъща и покоят, ми подействаха невероятно.
Като се зачетох в статии за мястото, разбрах, че тук са снимани филмите “Антракт“, “Хайка за вълци“ и други. В селото има общо 96 паметника на културата, а църквата “Рождество на Пресвета Богородица“, в чиито двор по стара традиция се намира старото училище “Стефан Пашев“ е много красива. Църковният празник и събор на селото е на 8 септември.
Макар почти да не срещнахме хора по време на разходката си, сякаш всичко дишаше и живееше тук.
Благодарна за преживяванията и усещанията от тези три почивни дни, с Ника си обещахме още от тези емоции и си подарихме 4 дни в Гърмен в началото на юли.
Избрах Гърмен Хилс заради спокойствието и красотата на района, не бяхме идвали точно тук до момента, а вече се бях радвала на не малко кадри от мястото в Инстаграм. Първоначалната ни резервация беше за март, но точно щом пристигнахме тогава, полицията “щурмува“ района и затвориха всичко, и се наложи да си тръгнем, което беше голяма драма за Ника :)
В самото село Гърмен няма какво да се прави, но ние се радвахме именно на това спокойствие и тишина, съчетани с време край басейна и тичане след Марли, който отново беше с нас, макар мястото да не допуска домашни любимци. Комплексът е просторен, с достатъчно зелени площи, самостоятелни стаи или цели къщи.
В един от дните отскочихме до Белица, където съчетахме спускане със скоростното влакче в Rila Fun Park и разходка из Парка за танцуващи мечки съвсем наблизо. И двете места си заслужават. Влакчето е забавно и ако вие или децата ви сте от страхливите, имате възможност да регулирате скоростта. Много е приятно цялото изживяване, съчетано с гледката наоколо. Цената за деца е 10 лв., а за възрастен 15 лв. В парка с мечките имате опция и за безплатна, малка разходка и гледка от панорамната тераса, от където се откриват Пирин, Рила и парка с басейна на мечките. Иначе, билет за мен и Ника струваше 9 лв. Разказаха ни за 20-те черни и кафеви мечки в парка, които са изцяло с български имена. Най-голям хит е новодошлият Веско, който са спасили и само за 3-4 месеца е удвоил теглото си, че даже се е сдобил и с гадже - Рада. За децата е прекрасно да видят тези същества спокойни и свободни сред естествената им среда, в същото време достъпни, без да са затворени в зоопарка. Всички мечки тук са спасени и за щастие ни увериха, че нямат спомени, нито за музиката, на която са ги карали да танцуват, нито за тормоза над тях. В някои от дните, можете да станете свидетели как ги хранят с кофи сладолед, а най-моного храна поглъщат през есента - до 22 кг. на ден, преди зимния им сън. Обикновено се хранят с тревисти растения, плодове, пилешко месо и риба.
Имахме идея и за риболов в Белица, с който да изненадаме децата, но времето леко промени тези планове. Затова побързахме да обядваме в крайпътното заведение Християна, в което пък има батут, рибки, гълъби и се спасихме от дъжда.
В единия от дните се разходихме до зоокътът в Хаджидимово, както и до красивия манастир там. Има чудесни гледки наоколо. Направихме и много пълноценна разходка сред природата в парк Градище край родопското село Долно Дряново. Освен обособени пътеки, красиви панорамни тераски, тук се намира и скален феномен Главата. Стигнахме и до с. Долен, което е толкова романтично, потънало в природата наоколо и със старите си къщи. Хората са така чисти, приказливи и сърдечни в този край на България, веднага ни разказаха интересни истории и ни пуснаха в църквата, макар вече да беше заключена.
В друга от вечерите посетихме Гребната база и вечеряхме в ресторанта до Къщи край водата. Беше дъждовна вечер и не можахме напълно да се порадваме на гледката, но въпреки това отражението на огненото небе във водите беше очарователна картина към вечерята.
Пропуснахме Лещен и Ковачевица този път, защото вече сме били не веднъж, а и времето за почивка и релакс ни беше ценно.
Отдавна не се бях радвала така на тишината, шума на реката и светулките, кръжащи в нощта около нас. Тези моменти са вълшебство и никога, никога не трябва да ги приемаме за даденост.
Много съм щастлива от факта, че с Ника продължаваме да опознаваме България заедно, че виждам подобрения в планирането на районите, че там, където не съм била и пътувам с резерви, всъщност вече има добри пътни връзки, нови участъци и все пвече се радвам да бъда на красиви и уредени места, именно в България. Нека след време това не ни изненадва, а напротив да се вижда и чува животът, и да ни вика като планинска песен, която познава душите ни и има нужда от нас, както ние от нея.
