How to... или как да преодолеем дупката преди рождения си ден?
Току приела края на лятото, спокойна от пропусналата ме депресия от наближаващата зима, скрита зад есенно листо и омагьосана от приказния аромат на тиква, с бодра стъпка напред, в началото на ноември, се намерих в "Сатурновата дупка", месец преди рождения ми ден.
Едно позабравено усещане, което ме беше напуснало в последните години, откакто станах майка. Фокусът и еуфорията от моя празник някак естествено се изместиха от зимата към лятото, когато празнува тя.
В последните дни се замислих колко много Стрелци има и винаги е имало в живота ми (за щастие!) - брат, братовчедка, една от най-добрите ми приятелки в гимназията, съпруг, 1/3 от колегите в настоящата ми работа, 3 от най-обичните ми приятелки, дори и двете ми маникюристки :))
Какво ще кажете, а!?
И тъй като, неочаквано за мен, усещането за тази "дупка" продължи, реших да му обърна внимание, като го приема, но не му се оставям, затова ще споделя и с вас how to...
1. Слушам музика, която ми помага да се концентрирам и ме усмихва.
2. Срещам се с хора, с които винаги е весело и заедно не губим чувството си за хумор.
3. Връщам се към неща, които ми действат благоприятно - любима книга или учебник (да, обичам да си препрочитам стари учебници, нови също; но, най-често обичам да преговарям учебниците от курсовете ми по езици, което само по себе си ме настройва на приключенска вълна ;)
4. Готвя - лесна и вкусна храна, която декорирам и й се наслаждавам дълго и спокойно, в компанията на чаша вино, разбира се.
5. Купувам си бисквитки - различни, цветни, вкусни, сладки и... не, не се плаша от възможността за 1-2 килограма в повече. Извивките са секси!
6. Декорирам (със свещници, картини, купувам светещи лампички и др.), подреждам (сутрин и вечер; гардероба си, шкафа с козметика в банята - подредена къща, подредени мисли).
7. Инвестирам повече време в грижа за себе си - правя си маски по-често, не излизам без грим и денят може да започва с червено червило в 9, не само да свършва с него ;)
8. Усмихвам се, независимо от всичко.
Вече дни преди "датата", която тази година ще отбележа скромно, за здраве и заради мама, мога да кажа, че всичко това работи.
Не ме е страх от годините, страх ме е от порастването. От това, че житейският опит не ще ми позволи да остана чаровно наивна, защото така ми отива. От умората и приемането, от това да загубя хъса и вярата, че всичко е възможно и онзи плам и сила, са твои, независимо от цифрата, с която започва ЕГН-то.
