За малко...
Викаш, скачаш, смееш се...
Косите ти са във въздуха, ръцете ти са във въздуха, душата ти е във въздуха...
Искаш цялата да си там – лека, извисена.
Не ти се стъпва по земята.
Реалността те плаши.
Търсиш своето бягство.
То е кратко....
То, обаче, има вкус -
на свобода, на любов, на сладост, на покой.
Дори, има мирис и звук.
То, живее свой живот, вътре в теб.
Като го няма, не си цяла.
Като му се отдадеш, живееш два живота, наведнъж.
То е набързо, за малко и не може да продължи вечно.
То, има различни форми.
Всички сме го имали. За малко.
Ами..., то не е ли и нашият живот, на фона на вселенското съществуване, също така... за малко?