Faces| Milla from the Little chef | Лица: Милла от "Малкият готвач"

Срещнах се с Милла съвсем наскоро.
Срещата трябваше да е работна, а продължи часове. Вместо аз да задавам въпросите, бях тази, която разказва. 
Милла е кулинар по душа, който обожава децата, а цялата тази любов, извираща от нея, тя притворява в красиви ястия, помогайки на нашите прекрасни деца да си създадат правилните хранителни навици докато се забавляват.

Коя е Милла и с какво се занимаваш?
Аз съм Милла – журналист по професия, майка на 3 деца и запален кулинар по призвание. Имам кулинарната школа за деца и от една година събирам малки и поотраснали кулинари, за да се учим как да приготвяме вкусна, здравословна и красива храна сами още от най-ранна възраст.

От къде дойде желанието за създаването на „Малкият готвач“?
По време на дългото ми майчинство забелязах, че малките се вълнуват от готвенето и сами създават прекрасни неща. При това съвсем здравословно! Привлякохме към това хоби и братовчеди и приятели, и така постепенно започнахме да правим кулинарни партита...

От къде черпиш вдъхновение и защо избра работата с деца?
В основата стои вярването ми, че ние сме това, с което се храним. Храната като емоция, като енергия, като изборът, който остава за цял живот. От първите ми съзнателни години изследвам моята лична връзка с храната и имах тежки моменти на хранителни разстройства в борбата с килограмите. Това по естествен начин ме доведе до концепцията на здравословното хранене. В днешно време кулинарната ми школа е антипод на опакованите храни. И точно това ме вдъхновява – как в забързаното всекидневие работещият човек или детето да приготви вкусна и питателна храна. А защо избрах да работя с децата? Аз обожавам децата! Имам 3, но бих родила още толкова, ако имах повече РАМ памет – хаха. Децата са ми много близки по душа, интересни са ми, през техните очи уча много  – за живота, за отношенията между хората, за това как се формира една личност.

Обичаше ли да готвиш и преди или покрай децата откри своето призвание?
Помня, когато бях на 6 или 7 години се въртях около баба ми в кухнята. Всяка събота и неделя тя правеше палачинки или мекички и, за да е пълно детското щастие, ги правеше в едно малко тиганче. Така палачинките ставаха „детски“, а, когато беше в настроение, милата ми баба правеше дори палачинки за куклите ми. Още тогава това отношение към детското остана дълбоко загнездено в мен. Е, сега правя същото – за удоволствие и по призвание. Иначе баба ми казваше: „Бягай от кухнята, цял живот ще готвиш, сега отивай да играеш“.  Но аз не се отказах и на 10 г. направих първия си кекс. Беше трагичен. Но помня добре, че го направих по моя рецепта с това, което съм смятала, че е трябвало да сложа. Баба ми каза, че е най-страхотният кекс,  защото съм го направила сама и дори почерпи приятелките си, с които пиеха кафе всяка събота следобед. Е, по-голяма гордост не съм изпитвала никога! Макар и с ужасния си дебютен кекс!

Работата с деца изисква огромно търпение и подход. Как се справяш? Срещаш ли проблем в организацията на задачите и приготвянето на храна по рецепта?
Търпение – да – основно оръжие с децата! Но по-големият ми арсенал е това да ги разбирам, да ги усещам и през играта да ги овладявам. А аз това го мога! За това не бих казала в никакъв случай, че имам затруднения с децата. Да, когато са 13-15 или повече е доста шумно и енергоемко, все едно да въртиш 10 обръча едновременно, но винаги се справяме. Днешните деца са много, много интелигентни и изобретателни. Страхотно е, че имат свой подход и стил във всичко, което правят и аз не ги спирам. Да, децата са нетърпеливи, защото и ние сме нетърпеливи. Искаме всичко да се случва сега и веднага, те още повече. Не умеят да скучаят и все питат: „А аз какво да правя сега?“. Винаги искат да правят нещо, да работят с ръцете си и с въображението! Интересни са ми и един тип деца, които са перфекционисти още от малки и понякога дълбоко се разочароват, ако това не се получи, каквото са очаквали. И забравят, че ние се учим стъпка по стъпка и всеки опит е добър опит! В живота няма грешки, има уроци!

Доколко важна е храната и отношението на децата към нея за формирането на здрави личности?
Отношението към храната е като отношението към живота. Ако искаш да опитваш от него, ако търсиш интересното, красивото, ако те интересуват различните култури – ще виждаш животът прекрасен!
Имаше едно британско изследване на хранителните навици на учениците. Според посочените данни, повечето деца днес се хранят с преработени бързи възглехидрати – бял хляб, хамбургери, пици, дюнери, спагети, кроасани, бисквити. Техните резултати в училище бяха по-ниски в сравнение с тези на ученици, които се хранят с жива храна. Според учените, това се дължи на по-бавния метаболизъм, който преработената храна създава, а това води и до по-ниска физическа активност. Освен това, тези деца са недохранени от нутриционистка гледна точка – те поглъщат празни калории от изкуствено овкусени храни, а всъщност имат дефицит на протеини, витамини и минерали, толкова необходими за мозъчното и нервно развитие при децата. Затова тези ученици са по-лениви, бавни и съответно по-малко амбициозни да постигнат нещо по-значимо в своя живот. В изследването ги бяха разпределили в графата „консуматори“. А децата, които се хранеха с жива храна – такава, която може да се купи на пазара в суров вид – зеленчуци, ядки, плодове, месо, мляко, яйца – имаха по-високи оценки, наспиваха се с по-малко сън, заради заряда, който получават от храната си бяха спортно активни и имаха ясно изграден план за постигане на мечтите им. Изследването ги беше разпределило в графа „създатели“. Но хранителните навици се създават не в училище, а у дома.

Кога най-устойчиво се създават хранителни навици у децата? Кои са честите грешки, които допускат родителите?
Ако детето не иска да яде, това е симптом на нещо, което преживява в много по-дълбок пласт.  От опита с моите деца мога да кажа, че нищо, давано на сила няма добър резултат. НО! Не се отказвам. Ще спра да предлагам примерно броколи за седмица – две, после пак опитвам. Така супата от броколи, поднесена с домашни крутончета стана любима. Децата избират първо с очите си. Обичат закачката в чинията – дали салатата ще е оформена като човече или в супата ще има морковена лодка – да има нещо интересно. Когато детето е готово, то ще го приеме. И, ако ние ядем здравословни храни и ни виждат, че ядем плодове, ще обичат и те. Ето например – има деца, които идват на работилниците и казват: „Аз това не го ям“. Да, добре. Започваме да готвим храната все пак. Малките виждат кое как се прави, че не е страшно, отровно или опасно. Накрая опитват сготвеното и си го хапват с удоволствие, защото са го направили самите те! За мен това е успех! Да покажа на децата прекрасното разнообразие от вкусна храна, която все още сме благословени да имаме в България! В никакъв случай не толерирам изхранването на децата с пържени картофи или филии, защото детето иначе ще умре от глад. У дома се храним без телевизор и без телефони и таблети. Цялото внимание е в това какво ядем, колко ядем и кога сме сити.
Другото - какво да предложиш на детето след градина или училище – плод или солети- всеки избира сам. Но ето един експеримент – когато изляза в градинката с децата обикновено нося кутия с плодове. Събират се всички познати и непознати деца и вече ме разпознават, че нося нещо вкусно. А то са най-обикновени сезонни плодове, нарязани и подбрани да е шарено в кутията. И хапваме с шарени парти клечки – и изглежда толкова атрактивно!

Каква е възрастта на децата, с които приготвяте кулинарните шедьоври?
Най-малките ни кулинари са на 4 годинки. С мъничките деца най-трудно е да им задържиш вниманието. Съобразявам се с това на работилниците и давам задачи на всяко дете според възможностите му. Някои са много издръжливи, други имат желание да се поразсеят с нещо друго и после пак да се включат. Това е нормално и аз го толерирам.

Кои са по-добри готвачи – момичетата или момчетата?
Това са клишета, а аз много обичам да разбивам клишета. И нека да не съм аз, а практиката. Когато започнах с кулинарните работилници, повечето ми приятелки смятаха, че това ще върви само за момичетата. Но така се случи, че момчетата идваха плахо и неуверено, а си тръгват  много по-ентусиазирани и развълнувани от момичетата. И да, повечето ми клиенти като че ли са момчета. Вероятно, защото се смята, че това е женска работа. Но това са остарели клишета.

Какво ти предстои скоро и къде да те намерим?
От септември продължавам с кулинарните работилници с настоящите ми партньори – всяка неделя от 15 ч. в Детски център „Къщата на Мая“ и в сряда от 18 ч. в парти клуб-сладкарница „Тренолино“. Новото от тази есен е кулинарната работлница за родители и деца, където ще даваме идеи за лесни и здравословни менюта, които  може да се приготвят с децата.
Кулинарните рождени дни са хит през есенно-зимния сезон!
10-годишната ми дъщеря започва своя кулинарна рубрика. Тя готви веднъж седмично вечерята за семейството и във видеоклипчета ще показва какво може.
Така че – в кухнята с децата винаги е интересно!

Благодаря!

Локациите ще намерите тук: