Eat & Greet with the locals #london #travelpost
Когато си се организирал за една бърза разходка из любима европейска столица като Лондон и това ти е 5-6 ходене, не плануваш вече локациите, а се оставяш на местните, приятелите и най-вече на момента. Лято е. Лондон ме посреща слънчев, шумен, прекрасен, такъв, каквъто го помня от всичките си посещения през последните 10 години. Имам чувството, че няма начин да ми омръзне, защото винаги е различен и ме кара да съм жадна за приключения и нови открития.
Обичам лудницата му, миризмите и вкусовете му, парковете му, шарените хора и безграничните възможности за забавления.
Този път бях на гости на близки, като съчетах времето сама с разходките с тях из непознатите за мен квартали като - Shoreditch, Hackney, Greenwich, Paddington. Забравих за историческите забележителности и аткракции, през парковете минах напряко, за да открия много нови места и начина, по който се забавляват местните - с вкусна храна, коктейли, на кварталните пазари за цветя и храна.
Първият ден беше за лежерна разходка около London Bridge, St. Paul, в района на който открих това свежо местенце Ask for Janice. Продължих към Picadilly circus, Leicester square, Chinatown, Covent Garden и Carnaby str. Колкото и да е голям Лондон, някак си те води измежду цветните си улички и квартали и те кара да се чувстваш уютно.
Ask for Janice
Вторият ден беше ясен - Нотинг хил, където се оставих на цветните врати, белите къщи, Portobello Rd., множеството пекарни, италиански остерии, малките книжарници, магазините за цветя. Прекрасно беше да се потопя в атмосферата на това място, което с допълнение от чистото небе и прекрасното време ме зареди невероятно - брънч със супер вкусните рикотени палачинки на Granger & Co, прекрасната уличка с красиви витрини и най-любимите на Sezane L`Appartement, и GOOP на Westbourne Grove, снимки пред вратите на Denbigh Terrace, пазарът на Portobello Rd. и разходка през Kensington Rd., с пекарната за сладкиши по повод и без - Biscuiteers беше чудесен преход към Chelsea, където имах за цел да посетя още няколко магазини и най-цветната, малка уличка - Bywater str.
Вечерта нямах търпение да усетим атмосферата и вкуса на коктейлитне в бар Night Jar в Източен Лондон, където ако искате да отидете задължително си направете резервация и прочетете менюто, тъй като изборът от коктейли е невероятно богат. Възродени рецепти от периода преди, по време и след забраната, и след Втората световна война. Обстановката също е прекрасна като през 1920 г. Ще послушате джаз и ви гарантирам удоволствието от момента.
Уикендът си имах верни другарчета на разположение и ако не бяха те, признавам си, нямаше да се насладя като местен на времето и местата, които те преповтаряха, а аз откривах.
В събота започнахме с разходка из Гринуич, през парка, до нулевия меридиан. Минахме през пазара, където можете да хапнете вкусно и да си купите всякакви джундурии и ръчно правени бижута, декорации за дома и да се насладите на момента, потопени в безвремие. После продължихме покрай много красиви, тип провинциални къщички, месарница, магазин за цветя и други, типични за кварталите. Следващата цел беше да пробваме кронатите на Доминик Ансел, които са донъти, но с тесто за кроасани. Бях много любопитна! Мястото се намира в Belgravia, недалеч от мъфините на Peggy Porchen (спирка Victoria или Sloane str.), но и двете места ме разочароваха - много шум, цветове, изкуствени цветя, хора и вкусни, но приготвени като за масата хора десерти, които аз не бих определила като специални, а повярвайте ми сладкото е най-любимата ми храна и който ме познава, знае, че съм ценител. Въпреки това, пробвахме един вариант на кронат и си взехме десерт с целувки, къпини и маслен крем, който беше добър.
Няма как да си в Лондон и да подминеш парк, волно или неволно, затова се отправихме към Hyde Park за лека разходка (все пак това беше първото място, на което се озовах, пристигайки за първи път в Лондон през 2007 г.), за да продължим към кварталите около парка, където в събота хората се бяха съблари на по чаша вино и всякакви леки вкусотии. Точно в тази зона не бях заобикаляла и се впечатлих как съвсем в центъра на града, в непосредствена близост до най-известния парк, се намират малки, кокетни улички, в които сякаш си извън града и само с няколко крачки встрани по паветата хората слушат музика, пийват коктейли, събират слънчеви лъчи на шезлонг пред дома си, широко отворили плъзгащите се врати, разделящи дома им от улицата.
Досега не бях минавала през Малката Венеция, затова се отправихме натам. Оказа се по-малка, отколкото си я представях, но приятно местенце. Малко по-късно станя ясно, че всички сме много гладни, а аз държах на бургери (все пак едни от най-вкусните, които съм яла си остават в Солун) и бидейки близо до Covent Garden (място, което не ми омръзва да повтарям) се отбихме при Марк Уолбърг и неговата семейна верига, която управлява заедно с другите си двама братя - Wahlburgers. Беше вкусно, а се оказа, че и той самият беше там. Имахме план за кино вечер, затова изморени, но доволни от деня, след кратка обиколка отново на Covent Garden се прибрахме обратно към Гринуич. Този квартал е прекрасен - само на няколко спирки от London Bridge, но даващ ти усещането за свобода, простор и спокойствие; радващ със зелените си площи и вишневите дръвчета през пролетта; огромния си парк и малките, чаровни магазинчета наоколо.
Неделята беше последния ми ден и вечерта трябваше да се връщам обратно за България, затова решихме да го караме по-лежерно. В този ден брънчът беше много важен и ме заведоха на едно прекрасно, малко, но очароващо местенце - малка Италия насред противоречивите места в Лондон - кварталът Hackney. При първото ми посещение в Лондон, когато останах там сама за около месец, ме бяха предупредили да избягвам този квартал. Е, от тогава минаха години и сега с подходящата компания, се оказа интересно място, където се разхождах усмихнато из огромния цветен пазар на Columbia Rd., преминавайки през малки арт ателиета, пекарни за сладкиши, книжарнички и други. Закуската в Campania беше много вкусна и вдъхновяваща, защото мястото е като извадено от малко село в Италия с цялата му атмосфера, звуци, танцуващи хора, говорещи италиански; котки, лежащи върху чували; вкусния хляб, за който готвачът ми каза “прави тялото елегантно и красиво“. След като напазарувахме и куп цветя, които аз държах да си донеса вкъщи, се отправихме към Shoreditch, за да открием прословутото розово лате на AIDA. Оказа се, че това е не само кафе, а concept store, където продаваха интересни неща, а сред латета, които се оказаха без кафе в тях, имаше още матча и други варианти. Чарът на заведението отговаряше на очакванията, но не и вкусът на латето, макар и поднесено красиво. От тук, обаче, следваше неделният пазар на Brick Lane, където има доста second hand магазини и много vintage неща, и това си беше истинско преживяване и възможност да се омешаш с тълпата, както с местните, така и с гости на града - шарени хора, шарени дрехи, храна от цял свят. В такива моменти благодаря, че нямам много пари в себе си и съм само с ръчен багаж, но се ядосвам, че имам хранителни алергии, които ме спират да опитам всичко възможно, защото вие може да не знаете, но аз обичам да изследвам и опитвам всякаква храна.
Този квартал е любопитен, хипстърски, осеян с нарисувани, тухлени сгради, улични музиканти, малки кафета и хапване на крак. Такова беше и едно от местенцата за бегъли, което се оказа хит в района и с опашка отпред 24/7, но пък много вкусни.
От този момент нататък беше време да си почина малко и да кажа Чао на Лондон, и до следващия път, защото вече нямам търпение за него. Тръгнах си още по-обичаща града и доволна. Чудех се как преди повече от 10 години се озавах тук и 2 часа плаках какво ще правя сега в този голям град, когато само на другия ден вече бях сигурна, че не искам да си тръгвам.
Моят съвет към всяко едно място, което посещавате е - да, набележете си локации; сверете си часовника, така да се каже, къде отивате, но не се предоверявайте на Инстаграм и всякакви лични препоръки, защото всеки има своята нагласа, носи своето настроение, когато е бил там и го е смесил със своя вкус. Оставете се вие да бъдете откривател и се радвайте повече не на кадрите, а на емоцията, която сте изпитали самите вие в този момент, който завинаги ще остане повторим и ваш си. Волно или не и аз минах през не малко подобни места в Лондон, но само, защото бяха част от маршрута ми, така или иначе, а цялостното изживяване се получи именно от другите, които открих и вкусих без план.
А ето и няколко полезни линка за Лондон:
