Живот като книга... или вместо новогодишна равносметка

Последната година се научих да примем живота си като книга. Книга, която преминава от една глава в друга. Книга, пълна с истории в различни жанрове – приключения, любов, екшън...

Така всичко се приема и преживява по-лесно. Така се учи по-лесно.

Книгите са извор на мъдрости, вдъхновения, тъга и радости. Така е и с живота. Прочиташ няколко страници и продължаваш да вървиш, да живееш, докато дойде времето да „прочетеш“ следващите. Радваш се на всичко хубаво, случващо се на главната героиня и плачеш с нея, когато тя страда. Учиш се да наблюдаваш и виждаш нещата отстрани, защото така уроците се въприемат по-лесно. Вярваш и не спираш да се движиш, защото знаеш, че накрая авторът се е постарал финалът да е смислен.

В тази история, обаче, авторът съм аз. Произведението е в оригинал. Има място за много персонажи, но с времето ще останат малко. Чете се на различни езици и няма време за чернови, но страниците са пропипи с любов, сълзи, смях и кураж...