Eдна "kuvana" ски ваканция

Копаоник е ски курорт в Сърбия, основан през 60-те години. Мислех си, че е част от планинска верига, но се оказа, че е отделен планински масив.
За да стигнете до там, ще са ви нужни около 4 часа, макар да се намира на 230 км. от София. Пътуването е леко досадно поради факта, че преминавате през не малко населени места, където трябва да спазвате ограниченията, а в някои от тях има и дупки.
Често дори мястото не излиза на навигация, затова следвайте посока Raska.
Приближавайки, може би ще се чудите защо няма сняг, но постепенно пред вас ще се разкрият красиви гледки, заснежени сколонове и ще навлезете в курорта. Поради локацията си, може и да ви изненада мъгла, но не се стряскайте, ще премине.

Копаоник се намира на около 2000 метра надморска височина, а курортът е разстлан покрай пътя, обособен в три ски центъра, над 27 писти (1/3 от тях с разклонения a, b, c), над 20 съоръжения, които максимално да улеснят посетителите и да допринесат за приятното и спокойно изкарване (2 пъти повече от всичките ни курорти в България, тук, само на едно място).

Местните са добре оранизирани, любезни и гостоприемни. При всеки от ски центровете може да оставите автомобила си на паркинг, който ще ви струва 500 динара (около 5 евро, 1 евро = 114 динара). Ски карти може да купите от основния ски център, където се намира хотел Gorski, а цените са почти като у нас. Със сигурност бих ви посъветвала направо да закупите карта, която да е за цялото ви време на престой, тъй като излиза много по-изгодно, отколкото за половин или цял ден, когато ще трябва да платите около 70 лв.

Аз не бих се нарекла скиор, тъй като през последните 2-3 години се опитвам да възстановя позабравените умения отпреди 17 години :) Приятелите ми са доста по-добри в този спорт и в България все нямах късмета да изпитам желаното удоволствие да карам с компания. Тук, обаче, благодарение на условията и добрата организация на мястото, имах нужната мотивация и си дадох сметка, че това е спорт, който ме провокира и желая да практикувам, инвестирайки повече време, усилие и средства. Да не говорим за Ника, която усвоява много бързо и със сигурност държа да положим заедно основите, пък след години нека тя да си прецени дали това ще е спортът, който да практикува с наслада през зимата…
Цялото семейство ползвахме ски учител. 1 час струва 30 евро. Имахме късмет да ни се падне много интересен млад човек, който говореше перфектен руски и английски, ерудиран и запознат с историята на Балканите, разказвайки много интересни факти, докато се возихме на лифта.

Тъй като в нашето семейство сме на различно ниво, ако и вие сте като нас, определено ви съветвам да се възползвате от картите за над 3 дни, които ви дават възможност възрастните да карате с една карта. В основния ски център има не малко съоръжения за деца, както по-малки, така и по-големи. Срещу 5-600 динара, може да ползват 2 зони за ски за деца, които са с ескалаторче, което да ги предвижва, а не да се налага вие да ги дърпате :) Чувствах се напълно спокойна и дори успях да оставя Ника на два пъти сама там. Децата могат да се забаляват в снежен кът или да покарат ски шейни.

На лифтовете не се чака дълго, тъй като има достатъчно и потокът от хора се разпръскава. Между самите станции ще намерите бутчици, от където да си вземете вода, да се подкрепите с палачинка, вурст или понички или по-смело - с “кuvano“ (греяно) вино или ракия. Между отделните станции пък, освен красиви гледки, има не малко kafani, където да хапнете и починете, за да продължите отново и отново да спускате.

Когато се насладите на деня и решите, че е време за почивка, силно препоръчвам да седнете във фоайето на хотел Горски, където край камината или пък на удобно сепаре с гледка към пистите да пиете чай или кафе, придружени с невероятните им десерти (Опитах от всичките и всички бяха топ. От модерната интерпретация на мляко с ориз, през шоколадовата торта или бял сладкиш с ягоди и кокос.)

За много от вас може би ските не са единственото, което търсите в едно такова пътуване. Ако продължа на тема храна, няма как да не споделя, че тя е много добра, на цени малко по-ниски от България, но не невероятна, каквато сме свикнали да хапваме по крайпътните заведения или в Димитровград, Пирот… Просто, предполагам курорт… и затова, но пък порциите са огромни, виното и ракията - много добри, киселото зеле и въобще тези “залъгалки“ за любителите на масата :)

За да не се разочаровате, ще ви кажа, че само излизайки 20-30 км от Копаоник веднага следват крайпътни капанчета, където на много ниски цени, ще изпитате истинско удоволствие, с любими храни от детството, особено, ако сте като мен любители на прясното сирене, домашната лютеница (тук Айвар), пърленките, каймака и месото са с незабравим вкус.

Едно е да седнеш на маса след цял ден пускане по пистите, друго е, ако не карате изобщо. То тогава, Копаоник не е вашето място, защото тук няма какво друго да правите. Част от хотелите и комплексите разполагат със СПА, но нивото на предлаганите услуги и условия, не е като при нас.

Относно настаняването, ние отседнахме в апартамент на комплекс Мilmari, които имат апартхотелчета на няколко места. Цените за нощувка варират, но средно са между 70-100 лв. на вечер за семейство. Условията са добри, но освен хотел Gorski и още 1 комплекс май нищо друго не ми направи по-особено впечатление.

Радвам се, че още докато бях там не малко хора ми писаха с молба за повече информация, някои от тях дори вече бяха и се върнаха oще преди да пусна поста, а думите им бяха: “Благодаря, че сподели това място!“.

Вече плануваме март догодина, да сме пак там, поне за седмица.

Със сигурност пропускам нещо, аз самата бях леко резервирана, пътувайки натам, но оставам на разположение да ми пишете тук, в Инстаграм или във Фейсбук, ако се чудите дали и кога ;)