Матера, в сърцето на Пулия и в моето сърце (плюс Бари, Алберобело и Локоротондо)

Матера, Матера, Матера! Разглеждах снимки и публикации за това място преди години. Тогава дори не знаех кои градове са наоколо, каква е историята на мястото. Единствено знаех, че от 1993 г. е град под защитата на ЮНЕСКО и ме плени веднага.

После бяха няколкото опита да го видя на живо, отменени полети, неподходяща компания, до момента, в който купих два билета без да казвам и питам. Когато вече бях там, на 31 градуса щастие, малко преди групи от туристи да залеят града и с огромна усмивка, каквато не съм имала скоро, осъзнах, че това място ми е достатъчно и планираните гладове след него вече нямат значение.

В първия момент погледът се сблъсква с каменните къщи наоколо, докато привикне и започне да вижда красотата на детайлите, картината от цветове на жълтеникавия, каменен фон. Тогава отриваш кашпите с цветя, кактусите, зелените дамаджани навсякъде, цветовете на прозорчета и врати, многото стълби. В последствие той стига и до въжения мост, зеленината, вкопаните в скалите пещерни жилища, каменните църкви и добре запазените фрески в тях. Тази красота перфектно се допълваше от звука на птичките, уличните музиканти, чудния Аперол, вкусните салами и сирена, ръката и очите на любимия човек. Иска ми се след години да се върнем остарели тук и да усетим мястото по същия начин.

Няма да разказвам историята на града, достъпна е навсякъде и със сигурност, ако ви е интересна ще намерите, каквото търсите.

В началото на разходката имахме програма за Sassi di Matera, да посетим част от вкопаните църкви, например Connento di Sant` Agostino и други забележителности като Casa Grotta di Vico Solitario, Terrace of Matera Cathedral, Terrace Netto, Cimentero Monumental, Casa Noha, Church San Pietro in Barisano. После се оставихме на усещането за мястото и лежерно се разхождахме, спирайки да се любуваме тук и там. Оказа се, че всъщност сме видели всичко, което искахме, та и отгоре. Гробището го пропуснахме, защото прочетохме, че всъщност това, което искаме да посетим (от сцената в последния филм за Бонд) реално не съществува. Минахме и през една от къщите, където добиваш представа как са живели семействата в едно такова помещение, вкопано в камъните. На едно и също място са били и банята, и леглото, конюшнята с плевника, кухнята, трапезарията, а водата – само дъждовна, тъй като в Матера няма нито един извор.

Спиращите дъха гледки, разкриващи като на длан красотата на това място, са навсякъде.

Интересен факт за мен беше, че семейството на Франсис Форд Копола е от градче наблизо, че в Матера е живял математикът Питагор, „Страстите Христови“ на Мел Гибсън е сниман в Матера, както и „Смъртта може да почака“, в който има сцени и от съседния град Гравина.

За храна препоръчвам заведението на един от централните площади, където Аперолът беше разкошен, платото със сирена и салами – чудно, тирамусито – вкусно, а гледката – спираща дъха. Не запомних името, но ако сте на Fontana dell`amore именно тази гледка на Катедралата и ресторанта в страни ще се открива пред вас. Подминахме Ristorante Le Bubbole, който е със звезда Мишлен, а цените бяха съвсем прилични. Въпреки това, вечеряхме в Il Cantuccio, като ни бяха препоръчани още от местните тратории, като Dalla padelle alla brace, La lopa, Le Bollicine. Цените навсякъде бяха сходни.

Настаняването ни беше в B&B Del Castelvechio, което резервирах през Booking. Локацията беше перфектна, съвсем на площада до Duomo-то, от където се разкрива чудна гледка, а вечер е идилия под акомпанимента на китара и светлините на града. Единственият недостатък на мястото е шумът в часовете, в които вече имате нужда от сън, за да се заредите за следващата посока, за още красота от Пулия.

Следващото място в програмата ни беше Бари, където останахме за две нощувки. Отново избрахме през Booking хотел в центъра, от където да ни е удобно да стигнем до ресторантите, харесани предварително, Стария град, пристанището и гарата. Мястото е Il Pumo – Apulian Rooms Bari Calefati. Ново, чисто, на 7-ми етаж, с просторна стая и баня. Първото впечатление от Бари беше от усещането за разликата в климата и лекият морски полъх, после шаренийката в Стария град. На места имаше сцени като от филм. След като свикнах с разликите, започна да ми харесва и всъщност имахме много приятни дни в Бари, затова не го подценявайте като мен. Да, перфектна отправна точка към Матера, Алберобело, Монополи, Остуни, Пулиано а маре и Локоротондо е, но не само това. Има красива архитектура, крайбрежие подходящо за протяжни разходки, вкусна храна и нощен живот. Направи ми впечатление, че градът не спи, има много млади хора, хубави магазини и разнообразие от места за хапване. Вие може да изберете дали ще са типични тратории, модерни заведения, коктейл барове или винени барове, които на места са съчетани с книжарници и са невероятни – богато разнообразие на книги и вина от цял свят. Не забравяйте да опитате и пастата на Бари – Orecchiette. Забележителностите подредихме донякъде - Bari Cathedral, Basilica San Nicola, Church San Sabino, Bari Castle, Lungomare, Nazario Santo, Via Sporano с останалото импровиризахме.

Храна: Задължително за района е да опитате сандвичите с октопод, като съм чела, че в Пулиано а маре са най-вкусни, ние се задоволихме с тези на Mastro Ciccio, където ядохме два пъти и бяхме много доволни. Порцията е огромна, а в допълнение с бира и техните “пържени картофи“, които всъщност са церевични топчета с грис и подправки – идеална комбинация. За една от вечерите посетихме Al Focolare, много приятна обстановка, пастата с морски дарове, която ядох ми хареса, но нищо, освен домата не ме грабна особено. Искахме да отидем и до Peppo, но не остана време. За сметка на това, ако искате да усетите местната вечерна атмосфера ви препоръчвам да се разходите по Via Sporano, която е толкова шумна след 21 часа, но и очарователна. Ако ви понася подобна обстановка, ще ви хареса много за питие или вечеря, ако ли не, ви препоръчвам да се уедините в някой от винените барове преди това или в книжарницата Liberrima.

Пътуването ни завърши с един ден из Алберобело и Локоротондо, които на фона на предходните два града не ме грабнаха особено, но признавам, че и те имат своя чар. За Алберобело и Трули къщичките кой не е чувал. Извън тази му част може да се разходите из центъра на града, където по традиция се издига катедрала, да хапнете сладолед в Arte Fredda и да опитате да се насладите на Алберобело преди 11 или след 14 часа. Мястото е доста туристическо, както се и очаква, има какво да разгледате и да си купите (например ликьор) и задължително да се разходите до една от терасите, разкриващи гледка към къщичките. Храната точно в тази част не ми допадна.

Чарът на Локоротондо според мен е в белотата на сградите, кръглата му форма и краткото време за разходка, което ще ви е необходимо, както и, че е заобиколен от простор и лозови насаждения. Спокойно и приятно градче е, само на 10 км. от Алберобело.

За организацията на пътуването ползвахме помощта на няколко сайта, най-вече с оглед плануване на транспорта и неговото разписание.

За автобус до Матера от Бари: https://www.marozzivt.it/home

За автобус до Алберобело и Локоротондо: https://www.fseonline.it/s/?language=it или https://www.thetrainline.com/

За придвижване от летището в Бари към града имате три опции:

-          шатъл на цена 4 евро в посока за човек и времетраене около 30 мин. Спирката и разписанието му се намират извън летището в посока гарата. Автобусчетата са сини.

-          Градската линия 16, която е със сходно на шатъла разписание, на цена от 1,60 евро и времетраене около 40 мин.

-          Влак на цена от 5,20 евро и времетраене 20 мин. Влакът от града към летище се намира на синята гара в страни от централната. На 1 мин. разстояние.

До Бари пътувахме с Раян Еър, които напоследък предпочитам пред Уиз.