AZAHAR или като цъфнал цвят на портокал в сърцето на София #discoveringsofia

Когато италианската кухня е на път да се превърне в твърде масова, прекалено разпознаваема и съвсем лесна за приготвяне; френската, твърде изискана и претенциозна за масовия вкус; испанската е на път да извоюва своето място на световната кулинарна сцена, където балансираният вкус, съставки и традиция живеят в синхрон и дори, развиваща се, не губи своя вкус на минало, отлежали традиции и причина всяка една съставка и продукт да са в синхрон с останалите.

Всеки от нас има възможност да пътува и го прави. Мечтите са цели, дестинациите достижими, особено, когато говорим за стара  и любима Европа.

Всички готвим, имаме достатъчно сензитивно небце, носим си зехтин и подправки от тук и там, разбираме ги нещата. Често, обаче, се оказва, че се водим по масовия вкус и най-добрите препоръки на trip adviser, което съвсем не означава, че посещавайки местата, препоръчани там, успяваме да се докоснем до типичния вкус за държава или регион. Това, разбира се, е съвсем обяснимо, най-малкото заради това, че назависимо от традицията, местата се стремят максимално да се доближат до масовия вкус, тъй като той е най-непретенциозен и пътеката до него, така да се каже, е вече отъпкана. Не случайно хотелите висок клас, и не само, предлагат „интернационална кухня” – което за мен само по себе си е дума без съдържание, защото извинете ме, но няма как в цял свят, хора от различните култури да харeсват една и съща храна.

Затова, съм очарована, когато откривам, че в София има ресторанти, които носят, предават и въплащават традицията на места като Испания – от камъка на стената, през идеята на всяко ястие и неговите харектерни качества. Името Azahar, което означава цъфнал портокалов цвят (освен, че само мисълта за това освежава, те пренася веднага към спомени, вече създадени в Испания); част от стената на ресторанта – огромни тухли, пренесени от там в София, след разрушаването на местна къща, наситена със спомени; въглищата, забранени за добив от 60-те години насам, но най-подходящи за огнището, на което да приготвим месото или октопода по правилния начин; зехтинът – испанският е най-добрият в света, години наред – вие знаехте ли това, аз не!; виното, специален подбор от Испания, с доказано качество, вкус и оправдана цена; хлябът, мислен и създаден по специална рецепта; хамон, ломо, чоризо; риба, която е най-прясната, прецизно избрана; месото....; паелята... И да, всичко това на едно място, под един покрив, в София. Мястото, което се грижи за своите клиенти, като за скъпи гости, а повечето вече се познават лично, защото се събрани от един вкус, от една любов, към Испания, качеството на продуктите и традициите й.

В менюто на ресторанта ще откриете салата с пъдпъдичи яйца и най-прясната риба тон, която съм опитвала някога въобще; страхотен тартар, който изглежда лесен за приготвяне, но като поразпитах се оказа, че има доста тънкости около него; Марискада - ястие с морски продукти; Фидеос кон Мариско или морето в една чиния (снимката по-горе); паеля Валенсиана - приготвена по традиционнен начин и с най-подходящият ориз със заешко или пък мариска с лангустини, миди, октопод; специално телешко и свинско бон филе pata negra, което ще ви сервират с картофено пюре с трюфел; десерти - домашна торта по рецептата на баба; веган шоколадова торта със смокини или богато напоен еклер. И това е само една част от вкусното меню на ресторанта, което ще може да допълните със селекция вина от региони на Испания (бяло и червено); Франция (розе), както и българско.

А ето и още няколко любопитни факта, тъй като тук всяко ястие идва с история и причина...
 - Фидеос кон Мариско - когато рибарите се връщат на брега с богат улов, установяват липсата на ориз за паеля у дома. Тогава решават да го заместят с фидето на баба и се ражда това леко, апетитно ястие с вкус на море и шафран.

- оризът за паелята е от област Пего около Валенсия, където се намират оризищата и най-добрият ориз за приготвяне на Паеля - Бомба. А когато говорим за другите ястия с ориз, изборът е за Гала спара, тъй като той се приготвя с повече бульон и е по-подходящ.

- свинското бон филе pata negra е подбрано и отглеждано екологично, на свобода, а прасенцата са хранени само с жълъди

 - хлюбът се приготвя по рецепта на известният пицар, 6-ти в света, Радо Кирязов 

 - зехтинът е Venta Baron - печелил първо място в света, три поредни години (2014-2016)

- камъкът за барбекюто е Тоска и навремето се е добивал в района около Валенсия, но тъй като от средата на 60-те години се забранява със закон, единственият начин да се сдобият с него става чрез изкупуване на къща, в която той е бил използван за изолация. Така, че купуваш къща, разрушаваш и се сдобиваш с камък... Можете да си представите колко важна е неговата функцията, за да се превърне в така ценен елемент, необходим за огнището на испански ресторант, който държи на традиците и качествено приготвената храна!

Повече информация за ресторант Azahar ще намерите на сайта тук, както и на Фуйсбук страницата .
Следете постовете в Инстаграм за повече вдъхновение и ястия от кухнята на ресторанта, а през лятото непременно посетете ресторант Azahar в Созопол, който отвяра за поредна година врати в началото на юни.

А на място в ресторанта може да срещнете известни испански готвачи, доказали се с подбора на продукти и рецепти, както в Испания, така и извън, притежатели на звезди Мишлен.

*постът е реализиран със съдействието на ресторант Azahar.