"РАБОТНО ВРЕМЕ"

Под авторството и режисурата на КАМЕН ДОНЕВ

16 февруари 2018 - Театър Българска Армия - 19 ч.

Сценография: Гергана Стаматова
Костюми: Владинела Петрова
Асистент режисьор: Патриция Пъндева
Хореография: Ива Григорова
Автор на текста и музиката към песента „Има нещо в мен“: Стефан Вълдобрев
Плакат: Ралица Русева

Участват: Антон Радичев, Албена Колева, Красимир Василев, Радина Думанян, Ивайло Христов, Стоян Сърданов, Латинка Петрова, Красимир Доков, Кръстю Кръстев, Тодор Дърлянов, Симеон Алексиев, Русалина Чапликова, Мариана Йотова, Елена Атанасова, Патриция Пъндева, Алексей Кожухаров, Боряна Братоева, Милена Георгиева, Петър Захариев, Георги Монев, Росен Чепилски

***

... Йовчо, ти не се бъркай!!! Ясно ли ти е?! Един ден, като имаш деца, ще те питам тогава има ли нужда, няма ли... Знаеш ли какъв труд е да възпиташ и отгледаш?! Знаеш ли ти, че ха малко си го изтървал и ти се е качило на главата, и си вее байряка?! Ей толкоз да отстъпиш... Ей толкоз... Ти как я мислиш тая работа?! Хоп, ражда се и каквото му текне, давай на тепсия... И един ден, като каже “Дай сто лева за дискотека!”, ще се изцъклиш и ще ти се изпоти тъпанчето на ухото. И ако му дадеш, гледай какво иде после – маркови обувки, прашки, жартиери, мобилни телефони, гъзарлъци... За всичко – “Дай!!!” И ти нали си балама, от любов, нали... Даваш, какво да правиш... Докато станеш 42 килограма, почнеш да падаш по тротоарите, с ей такива кръгове под очите, три диабета, нервите ти на червено, с пет лева за четири дена, мухъл по врата, гръбнакът ти с три прешлена по-малко, речта – рехава, само съгласни и тук-таме някое число, и тогава ще те питам аз. Като ти цъфне в шест часа сутринта пияна, марихуаната още й дими от ухото, с по един презерватив на всеки пръст, ей тогава ще разбереш какво съм ти говорила... И тогава обаче, като я попиташ къде е била, тя ще ти забие един в муцуната, ще ти счупи коляно, глезен и хрущял и ще ти тегли една майна, и ще заспи с цигарата в кенефа... Да... А ти тогава няма да имаш сила да пръднеш, камо ли да я вкараш в правия път. Ще легнеш на дъската за гладене, Нушка ще те мине с ютията, ще те сгъне в един найлонов плик и ще те прати в психиатрията да ти сложат печат на челото “Бунак“. Нали знаеш какво е бунак? Не знаеш. Ще разбереш. Така че, да, от здрава ръка нужда има. И в това отношение Венко много методично изгражда процесите, така че каже ли “Две”, Петко и Петя знаят “Двеста и две”, каже ли “Три” – “Лягай и умри!” Прошка – никога... Казвам ти го да си опичаш акъла, защото те виждам, че си добряк и ти е слаб ангелът.